Czasopisma Naukowe w Sieci (CNS)

Piękni bohaterowie Jordana Jowkowa w  świetle Bergsonowskiej koncepcji „tyranii wzroku”

  1. Bożena Żejmobo.zena@poczta.onet.pl

Abstract

Yovkov’s beautiful protagonists in view of Bergson’s „Tyrany of the eye” concept

The Bulgarian reader first encountered Bergson’s thought in the 1920s. For Bulgarian authors Bergson’s philosophy was astrong impulse to construct new aesthetic criteria. Philosophy of Bergson’s intuition awakened interest in matters of the soul and the instincts, which can be seen clearly in the diabolical works of S. Minkov, Ch. Mutafov and V. Polyanov, in the image of madmen and criminals of G. Raychev, in the beautiful and sinful protagonists of Y. Yovkov. In Yovkov’s artistic concept the sense of sight is seen as adeceptive and destructive power to anyone who trusts it. For a Bulgarian writer the eye is not an idealistic symbol of knowledge, on the contrary — the force of chaos and confusion. The author confirms the paradoxical nature of the sense of sight, which is an indelible combination of fascination and horror. Vision is that which frees and at the same time enslaves, causing in aman two opposing desires: to break out of the state of bad reverie and to endlessly stare at the source of human anxiety.



Хубави Йовковите герои в светлината на Бергсоновата концепция за „тиранията на зрението”

Български читател познал Бергсоновата мисъл в 20-те години ХХ век. В българска литературна действителност френски философът влиза с концепции, засягащи сферата на художественото мислене и насоките на художествения модел. Бергсоновата концепция за интуиция подвигна въпроса за душата и инстинктите. Много от принципите на философията и естетиката на Бергсон дава своите кълнове в диаболистичните разкази на Св. Минков и Вл. Полянов, в творчеството на Ч. Мутафов, в разказите и повестите на Г. Райчев, в култа към красотата на Й. Йовков. В творчеството на Йовков сетивото на зрението се оказва измамна и разрушителна сила за всеки, който е прекалено си вярва. За българския писател око не е идеалистичен символ на знанието, напротив — това е силата на хаос и объркване. Автор признава парадоксален характер на сетивото на зрението, което е несменяемата комбинация от очарование и ужас. Зрението е тази сила, която освобождава и едновременно взема в плен. В човек се раждат два противоположни желания: да измъкне от състоянието на лошо взиране и в същото време да гледа безкрайно в източник на човешки тревожности.

Pobierz artykuł

Ten artykuł

Slavica Wratislaviensia

161, 2015

Strony od 389 do 398

Inne artykuły autorów

Google Scholar

zamknij

Twoj koszyk (produkty: 0)

Brak produktów w koszyku

Twój koszyk Do kasy